Структурната безработица е безработицата, която остава дори когато икономиката расте и работодателите търсят хора. Причината не е липсата на работни места изобщо, а несъответствието между тях и безработните: хората нямат уменията, образованието или квалификацията, които се търсят, или живеят далеч от местата, където има работа. Такава безработица възниква при промяна в структурата на икономиката, например когато отрасъл се свива, а друг расте, и уволнените не могат лесно да преминат в новите професии.
Тя се различава от фрикционната безработица (краткото време, докато човек сменя работа) и от цикличната безработица, която расте при рецесия и спада при възстановяване.
Как се разпознава в данните
Структурната безработица не се измерва директно, няма отделен въпрос в анкетите за нея. Икономистите я оценяват косвено, като гледат няколко признака заедно:
- продължителната безработица: хора, които търсят работа поне година. Евростат я публикува в таблицата
une_ltu_a; - безработицата по образование и по региони: големи разлики подсказват несъответствие;
- свободните работни места: ако едновременно има много незаети места и много безработни, проблемът е структурен (вижте кривата на Бевъридж).
Какво показват данните за България
Продължителна безработица
безработни от 12 и повече месеца като % от работната сила, 15–74 години
Данните в таблица
| Година | България (%) | ЕС (27) (%) |
|---|---|---|
| 2010 | 5,3 | 4,0 |
| 2011 | 7,0 | 4,3 |
| 2012 | 7,5 | 4,9 |
| 2013 | 8,1 | 5,4 |
| 2014 | 7,6 | 5,4 |
| 2015 | 6,3 | 4,9 |
| 2016 | 5,2 | 4,3 |
| 2017 | 4,0 | 3,7 |
| 2018 | 3,7 | 3,1 |
| 2019 | 3,0 | 2,7 |
| 2020 | 2,8 | 2,4 |
| 2021 | 2,6 | 2,8 |
| 2022 | 2,2 | 2,4 |
| 2023 | 2,3 | 2,1 |
| 2024 | 2,2 | 1,9 |
| 2025 | 1,5 | 1,9 |
През второто тримесечие на 2026 г. в България има 107,1 хиляди безработни, от които 45,0 хиляди търсят работа от една година или повече. Това са 42,0% от всички безработни, а коефициентът на продължителна безработица е 1,5% от работната сила (НСИ). Евростат дава същата годишна стойност за 2025 г.: 1,5% при 1,9% средно за ЕС. През 2013 г. българският показател беше 8,1%.
Най-силният признак за структурен проблем е разликата по образование. Коефициентът на безработица при хората с основно или по-ниско образование е 13,5%, при тези със средно 3,3%, а при висшистите 1,4%. Една трета от всички безработни (33,9%) са с основно или по-ниско образование.
Общата безработица е ниска, но остатъкът от нея е концентриран в групи, които трудно намират работа без допълнително обучение.
Структурна, циклична и доброволна
- Ниската обща безработица не означава, че структурният проблем е решен. Тя може да спадне и защото хората с най-малко шансове се отказват и излизат от работната сила.
- Продължителната безработица е признак, а не самата структурна безработица. Част от продължително безработните са такива заради дълга рецесия, а не заради уменията си.
- Структурната безработица не е избор. За разлика от доброволната безработица, човекът търси работа, но не намира подходяща.
Вижте също: коефициент на безработица, уязвима група на пазара на труда, трудово посредничество, дуално образование.
Източници
Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.