Структурата на общия разход показва какъв дял от всички плащания на домакинствата отива за всяка група: храна, напитки и тютюн, облекло, жилище и комунални услуги, здраве, транспорт, съобщения, отдих и образование, а извън потреблението и за данъци, осигуровки и трансфери към други домакинства. Това е най-простата картина на издръжката на живота: колкото по-беден е един бюджет, толкова по-голяма част от него поглъща храната.
Как се измерва
Данните са от наблюдението на домакинските бюджети на НСИ, същото, от което идва структурата на дохода. Потребителските разходи се групират по международната класификация COICOP, а от 2026 г. НСИ преминава към нейната версия от 2018 г. Евростат събира подобни данни от всички страни веднъж на пет години (таблица hbs_str_t211), докато НСИ публикува годишен ред (HH_2.1.3, в евро от 2026 г.).
Структурата се използва и за теглата на индекса на потребителските цени: стоките, за които домакинствата харчат повече, тежат повече в инфлацията.
Пример: 2025 г.
Общият разход на човек в България през 2025 г. е 6 473 евро. Потребителските разходи са 80,4% от него, като най-голямото перо е храната с 29,3%. Следват жилището, водата, електроенергията и горивата с 10,7%, транспортът с 6,9%, отдихът и образованието с 6,5%, здравеопазването с 5,6%. Извън потреблението социалните осигуровки са 9,2%, а данъците 6,2%.
За сравнение с ЕС единственият съпоставим източник е петгодишното изследване на Евростат. В него за 2020 г. храната и безалкохолните напитки са 24,6% от потребителските разходи в България и 16,9% средно за ЕС.
Защо делът на храната е по-голям, отколкото изглежда
Числата от двата източника не са еднакви и това е честа причина за спорове. НСИ дава дела от общия разход (заедно с данъци и осигуровки), а Евростат от потребителския разход. Освен това двете изследвания имат различни методики и години. Трябва да се внимава и с превода на дяловете в пари: 29,3% от средния бюджет не значи, че всяко домакинство харчи толкова за храна. При пенсионерите и при най-бедните квинтилни групи делът е по-висок.
Втората уловка е, че спадът на дела не означава по-малко ядене. Когато доходите растат, разходите за храна обикновено растат по-бавно от останалите и делът ѝ пада, дори при повече купени продукти. Затова за покупателната способност се гледат и количествата, които НСИ публикува отделно.
Източници
Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.