Кривата на Бевъридж показва връзката между два показателя на пазара на труда: коефициента на безработица и коефициента на свободните работни места. Нарича се на британския икономист Уилям Бевъридж. Обикновено двата показателя се движат в противоположни посоки. Когато икономиката расте, работодателите търсят повече хора, свободните места се увеличават, а безработицата намалява. При спад е обратното. Ако се нанесат на графика (безработицата по хоризонталата, свободните места по вертикалата), точките за различните години образуват низходяща крива.
Смисълът е в отклоненията от тази крива. Движение по кривата показва промяна в стопанската конюнктура. Изместване на цялата крива навън, когато при същия брой свободни места има повече безработни, означава, че хората и работните места по-трудно се „намират“: несъответствие в уменията, в местоположението или в заплащането.
Как се измерва
Безработицата се взема от Наблюдението на работната сила (une_rt_a). Коефициентът на свободните работни места се изчислява от тримесечното наблюдение на работодателите: свободни места / (заети места + свободни места) × 100. Свободно място е платена позиция, нова или освободена, за която работодателят активно търси човек отвън и възнамерява да я заеме веднага или в определен срок. Годишните данни за България са в таблицата на Евростат jvs_a_rate_r2.
Какво показват данните за България
Безработица и свободни работни места в България
коефициент на безработица (15–74 г.) и коефициент на свободните работни места, %
Данните в таблица
| Година | Коефициент на безработица (%) | Свободни работни места (%) |
|---|---|---|
| 2010 | 11,3 | 0,7 |
| 2011 | 12,3 | 0,7 |
| 2012 | 13,3 | 0,7 |
| 2013 | 13,9 | 0,7 |
| 2014 | 12,4 | 0,7 |
| 2015 | 10,1 | 0,8 |
| 2016 | 8,6 | 0,9 |
| 2017 | 7,2 | 0,8 |
| 2018 | 6,2 | 0,9 |
| 2019 | 5,2 | 0,9 |
| 2020 | 6,1 | 0,8 |
| 2021 | 5,2 | 0,8 |
| 2022 | 4,2 | 0,8 |
| 2023 | 4,3 | 0,8 |
| 2024 | 4,2 | 0,8 |
| 2025 | 3,5 | 0,9 |
От 2013 до 2025 г. безработицата в България пада от 13,9% до 3,5%, а коефициентът на свободните работни места се покачва от 0,7% до 0,9%. Това е класическото движение по кривата: при възстановяването след кризата търсенето на работници расте, а безработните намаляват. По тримесечните данни на НСИ безработицата остава 3,5% и през второто тримесечие на 2026 г.
Прави впечатление колко нисък остава коефициентът на свободните места, под 1% през целия период. Работодателите в България обявяват малко незаети позиции спрямо заетите, дори когато безработицата е най-ниската от 2009 г. насам. Това е важна подробност при тълкуване: с такива ниски стойности една промяна от 0,1 пункта е голяма в относително изражение и закръглянето скрива част от движението.
Кривата не е закон
- Тя е емпирична зависимост, а не правило, което винаги важи. През отделни години двата показателя може да се движат в една посока.
- Свободните места в статистиката не са всички обяви. Включват се само позициите, за които работодателят активно търси човек извън предприятието, по критериите на наблюдението.
- Изместването на кривата се вижда само за по-дълъг период и при данни с достатъчна точност; тримесечните данни дават по-ясна картина от годишните.
Вижте също: коефициент на свободните работни места, структурна безработица, коефициент на безработица, трудово посредничество.
Източници
Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.