Трудово посредничество

Трудовото посредничество е съвкупността от услуги, с които една институция или фирма помага на търсещите работа да намерят работодател и на работодателите да намерят хора. В европейската статистика за социалната защита то се описва като посредничество, информиране и кариерно ориентиране от бюрата по труда и агенциите за наемане. В българския закон услугите се наричат „посреднически услуги по заетостта“.

Какво включва и кой го извършва

Законът за насърчаване на заетостта изброява посредническите услуги:

• информиране и консултиране на търсещите работа и на работодателите;
• психологическо подпомагане;
• мотивиране за активно поведение и насочване към програми и мерки за заетост;
• насочване към обучение на възрастни и към валидиране на умения;
• насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място или в чужбина.

Услугите се предоставят от Агенцията по заетостта чрез бюрата по труда и от частни посредници, регистрирани по закона. От 9 май 2024 г. всички документи на частните посредници и на предприятията, осигуряващи временна работа, се подават само през единен електронен регистър, който Агенцията поддържа по чл. 25а от закона. Агенцията предоставя безплатно посредничеството за наемане в страната на хората, регистрирани като търсещи работа.

Пример: август 2026 г.

По данни на Агенцията по заетостта в края на август 2026 г. регистрираните безработни са 155 007, а равнището на регистрираната безработица е 5,47%. През месеца на работа са започнали 8 837 безработни, със 7,1% по-малко от юли и с 18,6% по-малко от август 2025 г. За сравнение, през същия месец на бюрата са се регистрирали 17 890 нови безработни. Отношението на започналите работа към всички търсещи работа е един от основните показатели, по които Агенцията следи ефекта от посредничеството.

Регистрирана безработица не е безработица по НСИ

Данните на бюрата по труда често се смесват с коефициента на безработица от Наблюдението на работната сила. Това са две различни мерки. Агенцията брои хората, които сами са се регистрирали, и ги дели на икономически активните на 15–64 години от Преброяване 2021. НСИ брои по анкета всички, които търсят активно работа и могат да започнат, независимо дали са в бюрото. Затова двете числа се разминават и не трябва да се събират или сравняват директно.

Втората уловка е, че не всички започнали работа са на обикновени работни места. Агенцията отчита отделно постъпилите на първичния пазар и тези на субсидирани места по програми и мерки за заетост, които са временни по замисъл. Трето, статистиката на бюрата не показва колко хора намират работа чрез частни посредници. Кои хора получават допълнителна подкрепа от бюрата описва терминът уязвима група на пазара на труда.