Доброволна безработица

Доброволна безработица в икономиката наричат състоянието, в което човек би могъл да намери работа при съществуващото заплащане, но предпочита да не я приема. Причините са различни: предложените заплати са под очакванията му, издръжката от други източници (спестявания, помощи, доходи на семейството) му стига, или търси по-добра позиция и отказва първите предложения. Противоположното понятие е принудителната безработица: човекът иска да работи при обичайното заплащане, но не намира работа.

Към доброволната безработица често се причислява и част от фрикционната, т.е. времето, през което човек нарочно търси по-подходяща работа, вместо да приеме първата.

Защо статистиката не я измерва

В официалните данни няма показател „доброволна безработица“. Наблюдението на работната сила класифицира хората само по поведението им през наблюдаваната седмица: работят ли, търсят ли активно работа, могат ли да започнат до две седмици. Мотивът не влиза в определението. Затова човек, който отказва предложения, но продължава да търси, е безработен, а човек, който изобщо не търси, е икономически неактивен, независимо дали би могъл да работи.

Икономистите оценяват склонността към доброволна безработица косвено. Един от показателите е капанът на безработицата на Евростат (earn_nt_unemtrp): каква част от брутната заплата „изчезва“ в данъци, осигуровки и загубени обезщетения, когато безработен започне работа. За ниско платен работник в България той е 82,4% през 2025 г. при 74,5% средно за ЕС.

Какво се вижда в данните за България

Данните на НСИ за второто тримесечие на 2026 г. позволяват да се отделят няколко групи:

• безработните са 107,1 хиляди; 12,4 хиляди от тях (11,5%) търсят работа за първи път;
• 42,0% от безработните търсят работа от повече от година;
• неактивните на 15–64 години са 1 060,1 хиляди, от тях 41,9% учат;
• обезкуражените, които искат да работят, но не търсят, защото смятат, че няма да намерят подходяща работа, са 15,9 хиляди.

Нито една от тези групи не е „доброволно безработна“ в чист вид. Обезкуражените, например, са по-близо до принудителната безработица, макар статистиката да ги отчита като неактивни.

Доброволна не значи мързелива

• Доброволната безработица не е морална оценка. Тя описва рационален избор при дадени заплати, разходи за пътуване и помощи.
• Не всеки неактивен е доброволно безработен. Учащите, пенсионерите и хората, които гледат близки, не са безработни изобщо.
• Ниските заплати и високите удръжки могат да превърнат приемането на работа в загуба на доход; това е въпрос на устройство на данъците и помощите, а не само на желание.

Вижте също: структурна безработица, коефициент на безработица, неактивни лица, пълна заетост.