На парламентарните избори на 26 март 2017 г. ГЕРБ получи 33,5% от гласовете за партии и коалиции. Нито едно от седемте последни предизборни проучвания не даде на партията повече от 31,7%. Обратно, „Воля“ взе 4,3%, а всички проучвания ѝ предричаха между 6,4% и 9,6%.
Проучвания и резултат: парламентарни избори 2017 г.
% от действителните гласове за партии и коалиции
Данните в таблица
| Партия | Резултат (ЦИК) (%) | Средно от 6 проучвания (%) |
|---|---|---|
| ГЕРБ | 33,5 | 29,2 |
| БСП | 27,9 | 28,1 |
| ОП | 9,3 | 10,4 |
| ДПС | 9,2 | 9,1 |
| Воля | 4,3 | 8,0 |
| РБ | 3,1 | 4,1 |
Какво показват данните
Официалният резултат. Според ЦИК ГЕРБ получи 1 147 292 гласа, или 33,54% от действителните гласове за партии и коалиции. Следват „БСП за България“ (27,93%), „Обединени патриоти“ (9,31%), ДПС (9,24%) и „Воля“ (4,26%). Реформаторският блок – Глас народен (3,14%), „Да, България“ (2,96%), ДОСТ (2,94%) и „Нова република“ (2,54%) останаха под 4-процентната бариера. Избирателната активност е 54,07%.
Средно проучванията сбъркаха най-много при две партии. Средното от шестте проучвания с пряко публикувани числа дава на ГЕРБ 29,2%, с 4,4 процентни пункта под резултата. Всяко отделно проучване подцени ГЕРБ – с 1,8 до 6,9 пункта. „Воля“ средно получава 8,0% в проучванията, с 3,7 пункта над резултата, и всяко проучване я надцени. При БСП и ДПС средното от проучванията почти съвпада с резултата (28,1% срещу 27,9% и 9,1% срещу 9,2%). „Обединени патриоти“ и Реформаторският блок са надценени с около един пункт.
Партиите под бариерата са по-скоро подценени: ДОСТ, „Да, България“ и „Нова република“ получиха средно повече, отколкото им даваха проучванията, които ги отчитат. Най-голяма е разликата при ДОСТ (средно 1,5% в трите проучвания, които я отчитат, при резултат 2,94%). Медиана и Екзакта изрично посочват, че не обхващат гласуващите в чужбина, а тези гласове не се разпределят между партиите така, както гласовете в страната.
Класиране по точност. Като мярка използваме средната абсолютна грешка за шестте партии, които всички проучвания отчитат: ГЕРБ, БСП, ОП, ДПС, „Воля“ и РБ. Най-близо до резултата е проучването на Алфа Рисърч (средно 1,28 пункта грешка), следвано от Екзакта (1,41) и Тренд (1,48). АФИС, която публикува интервали, а не точни стойности, е с 1,74 пункта, ако се вземат средите на интервалите. Институтът за модерна политика е с 2,21 пункта, Галъп интернешънъл с 2,65, а Медиана с 2,87. Най-големите единични грешки са при ГЕРБ в проучванията на Медиана (−6,9 пункта) и Галъп (−6,4).
Разликата между най-точното и най-неточното проучване е повече от два пъти. Но дори най-точното е подценило ГЕРБ с почти два пункта и е надценило „Воля“ с 2,5 пункта. Това подсказва, че грешката не е само в отделни агенции, а в нещо общо за всички, например в това кои избиратели отговарят на анкетите и кои наистина отиват да гласуват.
Методология
Резултатът е по данните на ЦИК като процент от 3 420 524 действителни гласа за партии и коалиции. Това е базата, по която се изчислява 4-процентната бариера и по която проучванията обикновено дават прогнозите си. В решение № 4670-НС ЦИК дава и процентите спрямо всички действителни гласове, включително „Не подкрепям никого“ (87 850 гласа). По тази база ГЕРБ има 32,65%, а БСП 27,20%.
Взети са последните публикувани проучвания на всяка агенция с полеви период между 10 и 22 март 2017 г. и с прогнозен дял сред гласуващите или твърдо решилите да гласуват: Алфа Рисърч (20–22 март, 1033 души), Галъп интернешънъл (14–21 март, 1012), Екзакта (17–22 март, 1000), ИМП (16–20 март, 805, телефонно), Медиана (14–20 март, 1002), Тренд (10–16 март, 1004) и АФИС (18–22 март, 1005, интервали). Числата са взети от публикацията на агенцията или от медия, която я цитира с полевия период. При Екзакта и Тренд „Не подкрепям никого“ е включено в 100%. Ако тези две проучвания се сравнят с базата, която също включва „Не подкрепям никого“, грешката им почти не се променя (1,25 и 1,23 пункта за всички партии, които отчитат).
Не са включени проучванията на ЦАМ, Маркет Линкс, Естат и Сова Харис. За тях не намерихме първична публикация с прогнозен дял сред гласуващите или публикуваните числа са противоречиви. Средното в първата графика е от шестте проучвания без АФИС, защото АФИС е публикувала само интервали.
Проучванията мерят нагласите няколко дни преди изборите, а резултатът е от изборния ден. Част от разликата е реална промяна в последните дни и извадкова грешка, която при около 1000 анкетирани е около ±3 пункта за партия с 30%. Систематичното подценяване на една партия и надценяване на друга от всички агенции обаче не се обяснява само със случайност.
Източници
- ЦИК: Резултати от изборите за народни представители на 26 март 2017 г.
- ЦИК: Решение № 4670-НС от 30 март 2017 г.
- Алфа Рисърч: Електорални нагласи на финала на предизборната кампания (март 2017, архивно копие)
- Тренд: Нагласи на българите, март 2017
- Институт за модерна политика: предизборно проучване, март 2017
- OFFNews: проучване на Галъп интернешънъл преди изборите (23.03.2017)
- OFFNews: проучване на Екзакта Рисърч Груп преди изборите (24.03.2017)
- OFFNews: проучване на Медиана преди изборите (21.03.2017)
Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.