Държавният дълг скочи до 29,9% от БВП – най-големият ръст в ЕС през 2025 г.

Дългът на сектор „Държавно управление“ в края на 2025 г. е 34 797 млн. евро, или 29,9% от БВП. Година по-рано той е бил 24 977 млн. евро и 23,8% от БВП. В левове това са 68 057 млн. лв. при 48 851 млн. лв. година по-рано, а номиналният БВП за 2025 г. е 227 949 млн. лв. Увеличението е 9 820 млн. евро за дванайсет месеца (НСИ).

Във второто за годината уведомление до Евростат съотношението дълг/БВП на България расте с 6,2 процентни пункта. Това е най-големият ръст сред 27-те държави от ЕС, пред Финландия (+5,9) и Полша (+4,8). По самото ниво на дълга България все още е четвърта отдолу, след Естония, Люксембург и Дания (Евростат, gov_10dd_edpt1).

Какво показват данните

Скокът е по-голям от дефицита. Бюджетният дефицит на сектора за 2025 г. е 4 664 млн. евро, или 4,0% от БВП. Той обяснява малко под половината от ръста на дълга. Останалите около 5,2 млрд. евро са разлика между новия дълг и дефицита. В статистиката тя се нарича корекция „дефицит–дълг“ и в нея влизат например парите, които държавата заема и държи по сметки като резерв, или заемите, които отпуска.

Седем пъти повече от 2008 г. Тогава България има най-ниския си дълг от 2007 г. насам: 4 849 млн. евро и 13,0% от БВП. Скоковете идват на стъпала. Първото е през 2014 г., когато съотношението минава от 17,0% на 27,0%. Второто е през 2020 г., годината на пандемията. Третото е сега: 2025 г. добавя повече дълг в евро, отколкото 2014 г. и 2020 г. взети заедно.

Около 5 400 евро на човек. Разделен на 6 423 207 души, колкото е населението към 1 януари 2026 г. (Евростат, demo_gind), дългът се пада по 5 417 евро на жител. Това е наше изчисление.

България спрямо ЕС

Средният дълг в ЕС е 81,5% от БВП, а в еврозоната 87,7%. Гърция (145,4%), Италия (136,7%) и Франция (115,7%) са с най-високи стойности. Дванайсет държави са над референтната стойност от 60%, която договорите на ЕС поставят като граница.

Дори след скока България има по-малко от половината от тази граница. По дефицит картината е друга: с 4,0% от БВП България е на осмо място по най-голям дефицит в ЕС за 2025 г., след Румъния (7,8%), Полша (7,2%), Белгия, Франция, Унгария, Словакия и Австрия. Средният дефицит в ЕС е 3,1% от БВП (Евростат). Но посоката е обратна на тази в ЕС: средният дълг в Съюза за 2025 г. расте с 1,2 пункта, а българският с 6,2 пункта. Номиналният БВП през 2025 г. расте с 10,7% (от 105 279 до 116 549 млн. евро), а дългът с 39,3%. Докато дългът расте по-бързо от икономиката, съотношението ще продължи да се покачва.

Методология

Дългът по методологията на процедурата при прекомерен дефицит е консолидиран брутен дълг на централното и местното управление и на социалноосигурителните фондове, по номинална стойност. Консолидиран означава, че заемите между отделните държавни звена не се броят. В него влизат държавните ценни книжа, кредитите и депозитите, но не и гаранциите, които държавата е поела.

Данните на НСИ и Евростат за 2024 г. се различават с една десета (23,8% и 23,7% от БВП), което е в рамките на закръгляването и ревизиите на БВП. В текста посочваме сумите на НСИ, а в графиките стойностите от таблицата на Евростат, за да са сравними с другите държави.

Числата за 2025 г. са от есенното уведомление, което заменя предварителната оценка от април 2026 г. НСИ все пак отбелязва, че данните за 2025 г. може да бъдат ревизирани. Към датата на публикацията институтът е поискал, но не е получил одитния доклад на Сметната палата за извънредния одит на пътни инфраструктурни проекти. В зависимост от констатациите дефицитът и дългът на централното управление може да се променят (НСИ).

Държавният дълг не бива да се бърка с брутния външен дълг, който БНБ публикува всеки месец. Външният дълг включва задълженията към чуждестранни кредитори на всички сектори – банки, фирми и държава, а държавният дълг включва и задълженията на държавата към местни кредитори, например към банките, които купуват български ДЦК.

Какво да следим

До 31 март 2027 г. НСИ подава към Евростат предварителните данни за 2026 г. Дотогава месечните отчети за изпълнението на бюджета ще покажат дали дефицитът се свива. Решаващото е дали новият дълг финансира инвестиции, които повишават растежа, или текущи разходи.