Данъчната тежест в България е 30,3% от БВП – четвъртата най-ниска в ЕС

През 2024 г. сектор „Държавно управление“ в България събира данъци и социални осигуровки в размер на 30,3% от БВП. Средното за ЕС е 40,2%. По-ниско съотношение имат само Ирландия (22,6%), Румъния (28,7%) и Малта (29,3%, Евростат).

С други думи, на всеки 100 евро произведена стойност държавата в България прибира около 30 евро, а средно в Съюза – около 40 евро. Разликата се свива бавно: от 12,6 пункта през 2014 г. до 9,9 пункта през 2024 г.

Какво показват данните

Съотношението почти не се мени. През 2014 г. то е 28,4%, през 2019 г. 30,5%, а през 2025 г. 30,6% (Евростат). За същото време средното за ЕС остава между 39,9% и 41,2%. Растежът на заплатите и потреблението увеличава приходите в евро, но и самият БВП расте с подобна скорост, затова делът стои на едно място.

Структурата е различна от европейската. България разчита повече на косвените данъци и по-малко на преките.

ДДС носи 9,3% от БВП в България при 7,1% средно за ЕС. Данъците върху доходите и имуществото са 6,4% от БВП, наполовина по-малко от средните 13,2% в ЕС. Социалните осигуровки са 8,8% от БВП при 13,9% в Съюза (Евростат).

Така ДДС сам по себе си носи повече приходи от всички данъци върху доходите на хората и фирмите взети заедно. Средно в ЕС е обратното: данъците върху доходите и имуществото носят почти двойно повече от ДДС.

ДДС е почти една трета от всичко. От 30,3% от БВП, които държавата събира, 9,3 пункта са ДДС, тоест около 31% от всички данъчни и осигурителни приходи. В ЕС делът на ДДС е около 18% (7,1 от 40,2 пункта). Това е наше изчисление по данните на Евростат (Евростат).

Работодателите плащат по-малко осигуровки. Вноските на работодателите са 5,4% от БВП в България при 7,1% в ЕС. При тях разликата е по-малка, отколкото при данъците върху доходите (Евростат).

Колко пари е разликата

През 2024 г. БВП на България е около 105,3 млрд. евро (НСИ). Ако държавата събираше колкото средното за ЕС като дял от БВП, тоест с 9,9 пункта повече, приходите щяха да са по-високи с около 10,4 млрд. евро. Изчислението е наше и е само мащаб, а не предложение: по-високи данъци биха променили и самия БВП.

Защо е така

Голяма част от разликата идва от устройството на данъците. Данъкът върху доходите на физическите лица в България е пропорционален, с една ставка за всички нива на доход, докато в повечето държави от ЕС той е прогресивен. Ниските заплати спрямо средното за ЕС означават и по-малка база за осигуровките.

От другата страна потреблението е голяма част от икономиката, а ДДС се плаща върху почти всички покупки. Затова при ниска обща тежест делът на ДДС е висок.

Как изглежда отвън

Европейската комисия публикува свой годишен преглед на данъчните тенденции. По нейните изчисления средното съотношение за ЕС през 2024 г. е 39,4%, най-високо е в Дания (45,2%), Франция (43,5%) и Австрия (43,4%), а най-ниско в Ирландия (21,7%), Румъния (27,9%) и Малта (28,8%, Европейска комисия). Методиката на Комисията се различава леко от таблицата на Евростат, затова числата не съвпадат до десетата, но подредбата е същата: България е в групата с най-ниска тежест.

Методология

Показателят е сборът от данъците върху производството и вноса, текущите данъци върху доходите и имуществото, капиталовите данъци и нетните социални осигуровки, разделен на БВП за същата година (Евростат). Той включва и вноските, които държавата плаща като работодател, и условните социални вноски. Данъците, които са установени, но вероятно няма да бъдат събрани, се изваждат.

Ниската данъчна тежест не означава непременно по-малко плащания за всеки човек. Тя показва колко от произведеното се преразпределя чрез държавата.

Какво да следим

Следващото обновяване на таблицата с данни за 2025 г. за всички държави ще покаже дали ЕС и България се сближават. Първата оценка за България е 30,6% от БВП (Евростат).