ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол)

ОПЕК (на английски OPEC, Organization of the Petroleum Exporting Countries) е междуправителствена организация на държави, които изнасят петрол. Създадена е през септември 1960 г. и е учредена официално през януари 1961 г., а седалището ѝ от 1965 г. е във Виена. Членовете ѝ се договарят за производствени цели, т.е. горни граници на добива за всяка страна, за да влияят на предлагането и цената на суровия петрол.

Кои са членовете и как се измерва влиянието

Речникът на Евростат изброява 12 членки: Алжир, Габон, Екваториална Гвинея, Иран, Ирак, Кувейт, Либия, Нигерия, Обединените арабски емирства, Република Конго, Саудитска Арабия и Венецуела. Списъкът вече е остарял: Обединените арабски емирства обявиха на 28 април 2026 г., че напускат организацията от 1 май 2026 г. Така в ОПЕК остават 11 държави.

Влиянието на организацията се измерва с дела ѝ в световния добив и износ и с т.нар. свободен капацитет: добив, който може да бъде пуснат на пазара до 30 дни и поддържан поне 90 дни. Американската Администрация за енергийна информация (EIA) посочва, че страните от ОПЕК добиват около 35% от суровия петрол в света, а износът им е около половината от целия международно търгуван петрол. Почти целият свободен капацитет в света е при тях, най-вече в Саудитска Арабия. По-широкият формат ОПЕК+ включва и големи производители извън организацията, най-големият от които е Русия.

Пример: какво значи това за България

Суровият петрол, който се преработва в България, идва от внос. По данни на Евростат вносът на суров нефт за 2024 г. е 6,6 млн. тона, но разбивката по държави на произход е поверителна и не се публикува. Каквато и да е конкретната доставка, цената се определя на световния пазар в долари, затова решенията на ОПЕК и ОПЕК+ стигат до българските бензиностанции през цената на сорта Брент и курса на долара (вижте валутен риск). Оттам горивата влизат в инфлацията.

Картел, но не всемогъщ

ОПЕК често се описва като картел, който „определя цената на петрола“. Организацията влияе върху предлагането, но цената зависи и от търсенето, от добива в САЩ, Русия и други страни извън нея и от събития като войни и блокади на морски пътища. Второ, квотите не винаги се спазват: страни с голям капацитет често добиват повече от договореното, а недоволството от квотите е сред причините за напускането на Емирствата. Трето, ОПЕК и ОПЕК+ са различни формати; новините за „решение на ОПЕК“ обикновено се отнасят до ОПЕК+.