Тоталният коефициент на плодовитост (ТКП) показва колко живородени деца средно би родила една жена през целия си детероден период, ако във всяка възраст ражда толкова често, колкото раждат жените на същата възраст в дадената година. Това е хипотетична жена, а не реално поколение: показателят описва плодовитостта в една календарна година, изразена в „деца на жена“.
Затова ТКП е по-добра мярка от простия брой раждания. Броят на бебетата зависи и от това колко жени в детеродна възраст има в страната, а ТКП премахва този ефект на възрастовата структура.
Как се изчислява
Първо се пресмятат повъзрастовите коефициенти на плодовитост: броят на ражданията от майки на дадена възраст, разделен на средния брой жени на тази възраст. После тези коефициенти се събират за възрастите от около 15 до 49 години. Евростат публикува показателя в таблицата demo_find (код на показателя TOTFERRT), а НСИ го изчислява ежегодно в демографската си статистика.
За развитите страни се приема, че около 2,1 деца на жена е нивото на заместване на поколенията. Над 2 е, защото част от децата не достигат детеродна възраст и защото се раждат малко повече момчета, отколкото момичета. При по-нисък ТКП всяко следващо поколение е по-малобройно от предишното, ако няма имиграция.
Стойностите за България и ЕС
Тотален коефициент на плодовитост
живородени деца на една жена, България и ЕС
Данните в таблица
| Година | България (деца на жена) | ЕС (27) (деца на жена) |
|---|---|---|
| 2005 | 1,37 | 1,47 |
| 2006 | 1,44 | 1,50 |
| 2007 | 1,49 | 1,52 |
| 2008 | 1,56 | 1,57 |
| 2009 | 1,66 | 1,56 |
| 2010 | 1,57 | 1,57 |
| 2011 | 1,51 | 1,54 |
| 2012 | 1,50 | 1,54 |
| 2013 | 1,54 | 1,51 |
| 2014 | 1,62 | 1,54 |
| 2015 | 1,64 | 1,54 |
| 2016 | 1,67 | 1,57 |
| 2017 | 1,71 | 1,56 |
| 2018 | 1,73 | 1,54 |
| 2019 | 1,79 | 1,53 |
| 2020 | 1,77 | 1,51 |
| 2021 | 1,80 | 1,53 |
| 2022 | 1,78 | 1,46 |
| 2023 | 1,81 | 1,38 |
| 2024 | 1,72 | 1,34 |
По данни на Евростат ТКП в България е 1,72 през 2024 г. при 1,34 средно за ЕС. През 2023 г. стойността за България е 1,81, най-високата сред държавите членки, а през 2024 г. страната отново е начело в ЕС (следващата е Франция с 1,61). През 2005 г. българският коефициент беше 1,37 и под средния за Съюза (1,47).
НСИ вече има и окончателни данни за 2025 г.: 1,63 деца на жена. Живородените през годината са 50 241, с 6,0% по-малко от 2024 г. Това е типичната картина: плодовитостта е над средната за ЕС, но жените в детеродна възраст са все по-малко (1 246 560 към края на 2025 г.), затова ражданията намаляват.
Какво не показва коефициентът
- Не е броят на децата в едно семейство. Това е среден показател за всички жени, включително бездетните.
- Не е окончателната плодовитост на едно поколение. Ако жените отлагат ражданията за по-късна възраст, ТКП временно спада, дори жените в крайна сметка да родят толкова деца, колкото и предишното поколение. Средната възраст при раждане на първо дете в България е 27,5 години през 2025 г.
- Не е коефициентът на раждаемост. Коефициентът на раждаемост отнася ражданията към цялото население и зависи силно от възрастовата структура.
Вижте също: коефициент на естествен прираст, коефициент на демографско заместване, медианна възраст, демографска прогноза.
Източници
Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.