Разходо-покривна пенсионна система

Разходо-покривната пенсионна система (на английски pay-as-you-go) е начин на финансиране, при който осигурителните вноски на работещите днес се използват веднага за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери. Парите не се натрупват в лична сметка. Срещу вноските си осигуреният получава право на пенсия в бъдеще, което ще бъде платено от вноските на следващото поколение. Обратният модел е капиталовият: вноските се инвестират и пенсията зависи от натрупаното.

Как се измерва устойчивостта ѝ

Разходо-покривната система е балансирана, когато вноските покриват разходите. Това зависи от три величини: колко души работят и се осигуряват, колко са пенсионерите и колко голяма е пенсията спрямо заплатата. Затова се следят:

• съотношението между заетите и пенсионерите;
• коефициентът на възрастова зависимост: хората на 65 и повече години на 100 души на 15–64 години (Евростат, demo_pjanind);
• разходите за пенсии като процент от БВП (gov_10a_exp, функция „Старост“);
• коефициентът на заместване: медианната пенсия на 65–74-годишните спрямо медианния доход от труд на 55–64-годишните (коефициент на заместване).

Пример: България

В България първият стълб на пенсионната система, държавното обществено осигуряване чрез НОИ, работи на разходо-покривен принцип. Допълнителните пенсионни фондове са капиталови. По данните на ESSPROS, които НСИ изпраща на Евростат, през 2024 г. бенефициентите на пенсии са 2 054 273 души. Заетите на 15–64 години по Наблюдението на работната сила през 2024 г. са 2,82 млн. Получава се, че на един пенсионер се падат около 1,4 заети.

На 100 души в трудоспособна възраст се падат 38,7 души на 65 и повече години (2025 г.), при 34,5 за ЕС. По базовия сценарий на прогнозата на Евростат (EUROPOP2023) съотношението за България ще стигне 53,4 през 2050 г.; прогнозата обаче тръгва от по-ниска стойност (34,4 за 2025 г.) от наблюдаваната днес, така че нивото за 2050 г. по-скоро е подценено. Разходите на държавата по функция „Старост“ (предимно пенсии) са 9,4% от БВП за 2024 г. при 10,6% за ЕС, а медианната пенсия е 46% от медианната заплата преди пенсия, при 60% средно за ЕС (2025 г.).

Дефицитът не е „изядени“ пари

Често се казва, че „държавата е изхарчила парите от осигуровките ни“. В разходо-покривния модел пари за харчене няма по дефиниция: те се изплащат още същия месец. Недостигът между вноските и пенсиите в България се покрива от държавния бюджет и влиза в бюджетния баланс. Второ, 1,4 заети на пенсионер не са 1,4 осигуряващи се: в бенефициентите влизат и хора с инвалидни и наследствени пенсии, а не всички заети внасят пълни осигуровки. Трето, бъдещето на системата зависи не само от демографската прогноза, но и от заетостта, заплатите и пенсионната възраст.