Инфографчислата зад новините, с източник и метод
Речникдемографиямиграциярегиони

Вътрешна миграция

Смяната на настоящия адрес от едно населено място в друго в рамките на страната. През 2025 г. в България така са се преместили 100 203 души.

От Редакция на ИнфографПубликувано: Обновено: 2 мин. четене

Вътрешна миграция е преместването на обичайното местоживеене от едно населено място в друго в границите на страната: от село в град, от един град в друг, от една област в друга. За разлика от външната миграция, тя не променя броя на населението на България. Тя обаче променя кой къде живее, затова за отделната община или област може да е толкова важна, колкото ражданията и смъртните случаи.

Как се измерва

НСИ брои като вътрешни мигранти хората, които са сменили настоящия си адрес от едно населено място в друго през годината. Данните са към 31 декември, с разбивка по пол, възраст, причини и посока: между градовете и селата, между областите и между статистическите райони. Преместване в рамките на едно населено място не се брои. За всяко място разликата между заселените и изселените е неговият механичен прираст. Сборът по всички места в страната дава нула.

Пример: България през 2025 г.

През 2025 г. 100 203 души са сменили населеното място, в което живеят: 54 874 жени и 45 329 мъже. В градовете са се заселили 69 510 души, от тях 25 461 са дошли от селата. В селата са се заселили 30 693 души, от тях 21 755 от градовете. Нетно градовете са спечелили 3706 души за сметка на селата.

Между статистическите райони единственият с ясен положителен баланс е Югозападният, със София. В него са се заселили 30 287 души, а са го напуснали 26 500, т.е. +3787 души. Северозападният (−1117), Северният централен (−1241) и Югоизточният (−1441) губят население от вътрешна миграция.

Механичен прираст от вътрешна миграция по статистически райони, 2025 г.

заселени минус изселени от другите райони на страната, души

Механичен прираст от вътрешна миграция по статистически райони, 2025 г.Хоризонтална стълбова диаграма, категория: Югозападен–Югоизточен. заселени минус изселени от другите райони на страната, души: най-висока стойност 3787 души (Югозападен), най-ниска −1441 души (Югоизточен).ЮгозападенЮгозападен: 3787 души3787Южен централенЮжен централен: 35 души35СевероизточенСевероизточен: −23 души−23СеверозападенСеверозападен: −1117 души−1117Северен централенСеверен централен: −1241 души−1241ЮгоизточенЮгоизточен: −1441 души−1441
Данни: НСИ (Вътрешна миграция между статистическите райони по пол (Pop_5.4), изчисление на Инфограф), 22 октомври 2026 г. Изчислено като заселените в района минус изселените от него; сборът по всички райони е нула. Последна проверка на данните: Графика: Редакция на Инфограф, CC BY 4.0.Изтегли данните (CSV) · Само графиката
Данните в таблица
Механичен прираст от вътрешна миграция по статистически райони, 2025 г.
№Категориядуши (души)
1Югозападен3787
2Южен централен35
3Североизточен−23
4Северозападен−1117
5Северен централен−1241
6Югоизточен−1441
Вградете графиката

Регистриран адрес и реално местоживеене

Данните отразяват регистрираната смяна на настоящия адрес. Студентът, който учи в София, но не е сменил адреса си, остава в статистиката на родния си град. Пенсионерът, който живее на село през лятото, не е мигрант. Затова реалните потоци може да се разминават с регистрираните, а преброяванията показват докъде е стигнала разликата. Вътрешната миграция не е и ежедневната трудова миграция. Там човек пътува всеки ден до работа в друго населено място, без да сменя адреса си. За ефекта на всички движения върху бъдещото население вижте демографската прогноза.

Източници

  1. НСИ: Вътрешна миграция на населението между градовете и селата по пол
  2. НСИ: Вътрешна миграция на населението между статистическите райони по пол
  3. Евростат: Migration (речник Statistics Explained)

Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.