Научноизследователска и развойна дейност (НИРД)

Научноизследователската и развойна дейност (НИРД) е творческа и систематична работа, чиято цел е да увеличи натрупаното знание, включително знанието за човека, културата и обществото, и да намери нови приложения на вече наличното знание. Това определение идва от Наръчника Фраскати на ОИСР – международния стандарт за статистика на науката – и е прието в правото на ЕС с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1197 на Комисията.

Наръчникът разграничава три вида НИРД:

• фундаментални изследвания – търсене на ново знание без конкретно практическо приложение;
• приложни изследвания – ново знание, насочено към определена практическа цел;
• експериментална разработка – използване на знанието за създаване на нови или значително подобрени продукти и процеси.

За да е НИРД, дейността трябва да е нова, творческа, с несигурен резултат, систематична и възпроизводима. Рутинните изпитвания, поддръжката на софтуер или обичайният контрол на качеството не се броят.

Как се измерва

Основният показател са брутните вътрешни разходи за НИРД (на английски GERD): всичко, изразходвано за изследвания на територията на страната, независимо кой плаща. Те се разпределят по сектора, в който се извършва работата: предприятия, държавно управление, висше образование и нетърговски организации. В България данните се събират и публикуват ежегодно от НСИ, а Евростат ги включва в общата база на ЕС.

Интензивността на НИРД е отношението на тези разходи към БВП, в проценти. Тя позволява сравнение между страни с различен размер. В базата на Евростат показателят е в таблицата rd_e_gerdtot. Освен парите се отчита и персоналът, зает с НИРД, в еквивалент на пълна заетост.

България и ЕС

По предварителни данни на НСИ разходите за НИРД в България през 2024 г. са 1 574,1 млн. лв., със 7,3% повече от 2023 г. Интензивността е 0,77% от БВП, с 0,02 пункта по-малко от предходната година. Средното за ЕС за 2024 г. по данни на Евростат е 2,26%, т.е. около три пъти повече. Най-високата стойност за България е 0,95% през 2015 г.

Секторът „Предприятия“ извършва 65,1% от разходите, държавните научни институти – 27,0%, висшите училища – 7,4%. Най-големият източник на финансиране е чужбината (40,3%), следван от бизнеса (32,3%) и държавния бюджет (26,8%). В НИРД работят 26 472 души в еквивалент на пълна заетост, от тях 17 601 изследователи.

С какво да не се бърка

• НИРД не е иновация. Иновацията е въвеждане на нов продукт или процес на пазара и може да стане без собствени изследвания, например с купена технология.
• Разходи по сектор на изпълнение и по източник на финансиране са различни разрези. Държавата може да финансира изследвания, които се извършват във фирми, и обратно.
• Интензивността зависи и от БВП. При бърз растеж на икономиката процентът може да спадне, дори разходите в левове да растат, както през 2024 г.

Вижте също: технологична интензивност на производството, брутен вътрешен продукт, изчерпателно наблюдение, Евростат.