Резервни активи

Резервните активи (международни валутни резерви) са външните активи, които централната банка контролира и може да използва веднага: за плащания към чужбина, за намеса на валутния пазар или за покриване на внезапен недостиг на валута. По международната методика към тях спадат монетарното злато, специалните права на тираж (СПТ) в МВФ, резервната позиция в МВФ и ликвидни вземания в чуждестранна валута към нерезиденти: депозити и ценни книжа на надеждни емитенти.

Как се измерват

БНБ отчита резервните активи по пазарна стойност като отделен ред в международната инвестиционна позиция и в платежния баланс, а по-подробно в т.нар. Рамка за международните резерви и ликвидност в чуждестранна валута. Златото се оценява по пазарна цена, а активите в долари и други валути се преизчисляват по текущия курс. Затова стойността на резервите може да расте или да пада и без нито една сделка.

Пример: какво промени еврото

До края на 2025 г. резервите на БНБ покриваха паричния съвет: всеки лев в обращение и в банковите резерви трябваше да има насреща валута. В края на декември 2025 г. те бяха 40,1 млрд. евро. С приемането на еврото на 1 януари 2026 г. правилата се смениха. БНБ прехвърли част от резервите си на ЕЦБ срещу вземане, равно на вноската си, а активите, деноминирани в евро, и вземанията към държави и институции от еврозоната вече не се броят за резервни. Затова в края на март 2026 г. резервните активи са 7,9 млрд. евро, а в края на юни 7,3 млрд. евро. От тях 4,7 млрд. евро са монетарно злато.

Парите не са изчезнали. Те се появяват на други редове на баланса: като депозити и вземания на централната банка в рамките на Евросистемата и като портфейлни инвестиции в евро.

Защо по-малките резерви не са тревожен знак

Изведнъж свитото число лесно се чете като „БНБ загуби 33 милиарда“. Не е така: след влизането в еврозоната България плаща към останалия свят основно в евро, собствената си валута, и не се нуждае от резерв в чужда валута, за да защитава курс. Резервите в евро вече са вътрешни за еврозоната, затова статистиката ги изважда от реда „резервни активи“. Сравненията на резервите с месеците внос или с краткосрочния външен дълг, удачни при паричния съвет, след 2026 г. губят смисъла си за България. Още по-подвеждащо е да се сравнява новото ниво със старите години в една графика без бележка за смяната на обхвата. Затова нетният външен дълг и цялата инвестиционна позиция казват повече от резервите сами по себе си.